Автор: Петя Минкова, 24 часа Следвайте Гласове в Телеграм  Всички икономически мерки на

Автор: Петя Минкова, " 24 часа "  Следвайте " Гласове " в Телеграм  

Всички стопански ограничения на държавното управление са ориентирани към бизнес, който от дълго време е на ярко. Дали ще накараш огромните вериги да ги вкарат непринудено, или не, това няма резултат, тъй като бизнесът им е 100% изсветлен. С тези ограничения обаче им се основават разноски. Докато тези, които са на мрачно със единодушието на страната, няма да бъда бъдат ударени. Това споделя някогашният заместител финансов министър Любомир Дацов пред " Труд ". Според него ограниченията ще облагодетелстват контрабандата на зеленчуци и плодове през границата и всички тези ограничения не санкционират сивия бизнес, те не го изкарват на ярко, те са само наказване за тези на ярко.

- Например?

- Примерно контрабанда на зеленчуци и плодове през границата. Затова мисля, че всички тези ограничения не санкционират сивия бизнес, те не го изкарват на ярко, те са само наказване за тези на ярко.

- Г-н Дацов, по какъв начин може да се заключи логиката на данъчните промени?

- Като надълбоко спорна, тъй като, с цел да се съберат условно 5 лева от бизнеса, ще се създадат 20 лева разноски по тази причина.

- Една от огромните промени през 2024 година ще е приемането на Директива 2022/2523, с която ще се вкара минимално ниво на данъчното облагане на огромните предприятия в Европейски Съюз. В случая задачата е фирмите с доходи над 750 милиона евро да заплащат 15% корпоративен налог. Лишава ли ни мярката от досегашното конкурентно преимущество?

- Това е световна самодейност на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, тя не е единствено за Европейски Съюз. Тя трябваше да се одобри в интернационален мащаб, тъй като в случай че няма единодушие сред главните страни, няма по какъв начин да бъде утвърдена. В тази обстановка ние казахме „ Да ". Наистина не разбирам за какво приехме, в случай че имаме доста по-ниска ставка и данъчната конкуренция е една от философиите, които до момента изповядвахме.

- Според Института за пазарна стопанска система у нас от тази инструкция ще бъдат наранени 1125 компании и те считат, че всяка година броят им ще пораства.

- България имаше опция да не се причисли към тази самодейност. Това не значи, че тя няма да се одобри, само че в случай че по-малко страни я одобрят, тя няма да има наложителен темперамент. В доста страни има по няколко ставки съгласно данъчната основа, само че тук приказваме за ефикасна ставка. Затова, когато ние я вдигнем на 15%, за нас тя става ефикасна, а в Германия тя може да варира до 30%, само че ефикасната й е 12 на 100. Опасявам се, че приемайки тази инструкция, ние ставаме безусловно непривлекателни за вложения - когато не предлагаме положителни условия, за какво да идват при нас?

- В директивата е записано, че има опция страните да изискат отсрочване с 6 данъчни години и Естония се е възползвала от тази опция - ще я приложи през 2030 година

- Всяка страна си взема решение. Истината е, че ние не бяхме задължени незабавно да я одобряваме. Сякаш всичко опира до това кой по какъв начин схваща връзките сред бизнеса и страната - дали разглеждаш фирмите като сътрудник, или като съперник. Ако е партньорство, тогава какво е това партньорство?

- Ако се лишим от това конкурентно преимущество, оттук насетне с какви тласъци бихме могли да привличаме световния бизнес?

- Нямам концепция. Това решение сложи на дневен ред въпроса за модела на данъчната конкуренция, защото ние нямаме доста неща, които да предложим, и това ми наподобява като деяние срещу ползите ни.

- Днес питах в Министерството на финансите в последна сметка ще отпадне ли концепцията да се таксуват провизиите и обезценките на книжата на банките, на пенсионните фондове, на застрахователни компании?

- Затова в действителност би трябвало да се ревизира, тъй като имаше реакции. Идеята бе следната - когато е вложено в скъпи бумаги, цената на придобиване е една, а по-късно тя се трансформира. На някои сдружения във финансовия бранш това е главната им активност и защото на никое място по света няма сходно отнасяне, аз се надявам, че ще отпадне. Не бива тези компании да бъдат карани да си играят с риска, защото във финансовия свят той има изражение и цена. Понеже тази мярка създаваше спомагателен риск, имаше заплаха пенсионните фондове и банките да стартират да отбягват държавните скъпи бумаги.

- Какво мислите за приравняването на гражданските контракти към трудовите?

- И сега данъчните нямат проблем, в случай че открият такова нещо, да го трансформират. Доколкото помня, преди 2 - 3 години имаше правосъдно решение, съгласно което Национална агенция за приходите не е орган, който може да открива дали даден контракт е трудов или цивилен, защото с това се занимава работа към общественото министерство. Сега стремежът е да се дадат права на различен орган, ще има ощетени, ще има разногласия, разноски и откакто Върховен административен съд към този момент има решение по въпроса, какъв е смисълът?

- Как би се отразил законът за надценките на питателните и земеделските артикули, ще се стигне ли до него?

- Според мен няма да мине, само че икономическият министър продължава да основава напрежение.

- Какъв резултат ще има съгласно Вас наложителното авансово обявление на превоз на артикули с висок фискален риск от страни от Европейски Съюз за България и назад? Необходимо е профилирано попълване на данни и се издава неповторим номер за транспорт, годен 14 дни.

- Изискването е непостижимо за дребните и междинните компании. Ако се занимават с импорт, с това ще би трябвало да се занимава притежателят, огромните компании ще би трябвало да назначат сред трима и осем души, които ще се занимават единствено с това. Според разнообразни оценки за тази цел ще бъдат наети 4 - 5 хиляди души, което ще е спомагателен разход - евентуално 50 - 60 млн. лева годишно. Към тази сметка общо бизнесът ще заплати и 28 - 30 млн. лева за електронните ваучери. По мои калкулации, за всички ограничения, които ще се вкарат тази година, фирмите ще платят сред 150 и 200 млн. лева Въпросът е насреща какво ще се събере?

- Нали концепцията е по този начин да се изсветлява стопанската система?

- Не, тъй като всички тези ограничения са ориентирани към бизнес, който от дълго време е на ярко. Дали ще накараш огромните вериги да ги вкарат непринудено, или не, това няма резултат, тъй като бизнесът им е 100% изсветлен. С тези ограничения обаче им се основават разноски. Докато тези, които са на мрачно със единодушието на страната, няма да бъда бъдат ударени.

- Например?

- Примерно контрабанда на зеленчуци и плодове през границата. Затова мисля, че всички тези ограничения не санкционират сивия бизнес, те не го изкарват на ярко, те са само наказване за тези на ярко.

- Какво мислите за свалянето на прага на заплащанията на ръка от 10 хиляди на 5 хиляди, доста хора го утвърждават?

- Ако всичките ти средства са в банката и нещо се случи и ти ги блокират, по какъв начин ще си купиш самун? Това минава прага на разумността. Утре още веднъж ще изискат да смъкват прага от 5 на 3 хил. 

В момента една месечна заплата на добре заплатен експерт в София или в IT сферата е десетина хиляди - по какъв начин ще си получа заплатата, зависи от моята воля, страната не може да се меси в това, не може непрестанно да лимитира свободата и личността, тъй като тя не се оправя да си събере приходите.

Инфо: " 24 часа "